Албания – в търсене на изгубените корени

В периода 31 март – 4 април 2011 г. сдружение за възраждане на село Мандрица, организирахме екскурзия до местата, от където според историята са дошли първите заселници, основали село Мандрица. Събрахме се 14 представители на сдружението и потеглихме към Албания, без почти никаква информация какво ще заварим там.

Първата ни цел беше столицата Тирана. Там в късната вечер на 31 март 2011г. групата ни беше посрещната от съветника в посолството на Република България в Албания г-н Стойко Йорданов, без чиято безценна помощ нямаше да имаме такава перфектно организирана програма за престоя ни както в Тирана, така и в Корча, за което сме му безкрайно благодарни. Благодарение на него на следващия ден имахме  две изключително ценни и полезни за нас срещи. Първата от тях беше в  посолството, където бяхме приети лично от посланика на Република България в Албания Н. Пр. Теодор Русинов, който ни разказа много интересни факти за историята на Албания, за взаимоотношенията между двете държави, които в последните години се развиват доста активно, както в икономически така и в културен аспект.

В Албания има няколко големи български фирми, инвестиращи главно в леката промишленост, услугите, банковата сфера. Предстои откриването на културно-информационни центрове. Бяхме приятно изненадани да разберем, че традицията албански младежи да учат в България, прекъсната през 1961 г., е отдавна възстановена и около 150 души годишно идват в България да се обучават в различни Университети. Поговорихме за проблемите на двете страни, както и възможностите да популяризираме село Мандрица както в България, така и в Албания.

При българския посланик в Тирана

При българския посланик в Тирана

Втората ни среща беше с представители на сдружението „Приятели на България“, създадено преди 15 години от албанци, получили висшето си образование в български ВУЗ-ове в периода 1947 – 1961 години. Срещата беше в „бар София“ – едно от „българските“ места в Тирана. Това са хора, които са много емоционално свързани с България, които са имали завидни професионални кариери, а много от тях са заемали и ключови държавни постове. От няколко месеца са сформирали и клуб “Двадесет и четвърти Май”, чиято основна дейност е да подготвя кандидат-студенти за следване в България. Всеобщо беше мнението, че в бъдеще са възможни много съвместни проекти и начинания. Председателят на Сдружението, Лукан Таше е автор на Албанско-български разговорник, екземпляр от който подариха на всеки от нас.

Бар София в Тирана

Бар София в Тирана

След два дни прекарани в слънчева Тирана се отправихме югоизточна Албания – района на нашите предци Тоските. Отседнахме в град Корча (Korçë). Там посетихме първото албанско училище, където научихме много интересни факти за албанското възраждане, както и музея на средновековното изкуство.

На 3-ти април се отправихме към село Виткучи (Vithkuq), от където според историята, която на нас вече ни звучеше като легенда, са тръгнали братята основали Мандрица. След криволичещия планински път очаквахме малко селце подобно на Мандрица, но се озовахме в голямо село с 24 махали, което преди време дори е било град с 12000 жители и 24 църкви (по една във всяка махала). Първо се срещнахме с местния свещеник от църквата „Св. Никодим“, който разказа какво представлява селото и накратко историята му. Посетихме старата църква в гробищния парк, построена през 16 век и която е в същия стил като църквата „Св. Неделя“ в Мандрица.

Мандричани във Виткучи

Мандричани във Виткучи

Вечерта в хотела в Корча се срещнахме с представители на „Братското сдружение на хората от Виткучи в Корча“. Освен безценния контакт, който установихме със тяхното сдружение, научихме много интересни факти от славната историята на село Виткучи. Там е роден авторът на първия албански буквар Наум Векилхарджи, написан през 1846. Други известни личности, родени във Вискучи са Спиро Дина, известен албански писател, Джордж Сина, подарил на Виена сградата на Виенския театър и на Атина сградата на Академията на науките, Михайл Цико, един от първите албански композитори и много други видни албански общественици и интелектуалци. Интересно беше да разберем, че има и други села, създадени от преселници от Виткучи главно на територията на днешна Гърция – Лехова (там е запазен същия албански диалект), Мечово, както и в днешна Украйна. За нас особено важно беше, че може да разчитаме на тяхната помощ и съдействие да получим документи, свързани с историята на Мандрица от архивите на Албанската академия на науките. В края на вечерта, след чаша българско вино, се разделихме с пожеланието да се съберем скоро на българска земя – през лятото в Мандрица.

Среща в Корча

Среща в Корча

Посещението в Албания, колкото и тривиално да прозвучи, беше голям успех за сдружението и всички от Мандрица. Ние не само бяхме посрещнати навсякъде безкрайно топло и радушно, но и се запознахме с много нови приятели и роднини. От Албания ние си тръгнахме не само със спомена от едни уникални емоции и преживявания, но и с шепа пръст от земята на предците ни.

Надяваме се всички ние, които имаме общ произход, без значение дали живеем в Албания, в България или в Гърция да се съберем на 30 и 31 юли 2011 г. в Мандрица.

Официален сайт на Сдружение за възраждане на село Мандрица