На 15 март 2017 г. в конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски“ авторът Людмил Станков представи книгата си „Албанският говор в село Мандрица“.

На представянето присъстваха Н. Пр.  Шпенд Kaлaбa, Посланик на Република Косово в България, проф. Али Яшари – ректор на университета в Корча, проф. Флореша Дадо от Академията на науките на Албания, проф. Шабан Синани – бивш директор на Държавния архив на Албания,  дипломати от посолството на Република Косово, български дипломати, настоящи и бивши преподаватели и студенти от катедра по общоиндоевропейско и балканско езикознание на СУ „Св. Климент Охридски“, приятели на Мандрица.

В началото в обстойно експозе, авторът приведе множество примери за особеностите на този говор и влиянието на българския език върху граматическия строеж и лексиката му.

Проф. Шабан Синани даде висока оценка на мащабното изследване направено от автора и акцентира върху факта, че в книгата  корените на заселниците в Мандрица се обясняват не с исторически факти, а с езиковедски анализ на произхода и развитието на езика. Също така той сподели, че в Албания книгата е номинирана за книга с най-голям научен принос.

Поздравления към автора поднесе и Н. Пр.  Шпенд Kaлaбa, Посланик на Република Косово. Той увери присъстващите, че е голям приятел на Мандрица и винаги е съдействал и подкрепял каузата „Мандрица“ с всички дипломатически средства и правомощия, с които разполага.

Разбира се от името на „Сдружение за възраждане на село Мандрица“,  неговия председател Ивайло Петров, благодари на Людмил Станков за неоценимия му принос за документирането на автентичния говор в Мандрица. След разговорника вече имаме и един научноиздържан труд, включващ и безценни песни, приказки, анекдоти, поговорки, клетви и пожелания, създадени от жителите на Мандрица, което е една голяма стъпка в духовното възраждане на Мандрица.

Специални благодарности на доц. д-р Русана Бейлери за организацията и домакинството на събитието.

На 15 март 2017 г. (сряда) от 17ч. в Софийски Университет, Ректорат, Конферентна зала, Северно крило, втори етаж (вход откъм улица „Шипка“) ще се състои официално представяне на книгата на Людмил Станков „Албанският говор в село Мандрица“.

Книгата включва фонетика, морфология и синтаксис на говора в село Мандрица. Преведени са събраните от Димитър Шутерики,  при посещението му в Мандрица през 1959 г. песни, приказки, устни предания, анекдоти, поговорки и др.

Добре дошли са всички, които проявяват интерес.

Скъпи мандричани,

Както знаете 28 ноември е денят, в който Албания обявява своята независимост от Османската империя. Ето защо този ден е обявен за национален празник и албанците навсякъде по света го почитат и празнуват.
Тази година един голям приятел на Мандрица- Kujtim Baholli, заедно с един от топ журналистите на Албания в най-голямата и най-гледана частна телевизия -TOP channel- Marin MEMA и неговият екип пристигнаха в Мандрица за да посрещнат празника си заедно с всички жители на селото. Kujtim посети всяка обитаема къща в селото и покани лично всички наши жители на празника в ресторанта на „Букор Щепи“. В прекрасна атмосфера с песни, шеги и закачки, хубаво вино и албанска ракия бе отбелязан този важен за всички албанци празник. Всички баби получиха прекрасни подаръци, хапнаха си и сладък албански кадаиф и италиански кейкове. Пралалелно с цялата тази празнична атмосфера течаха и снимки на селото и хората му, взимаха се интервюта и се записваха истории и разкази.
Kujtim, Marin, благодарим ви за радостта и усмивките, които подарихте на нашите баби и на нас и затова, че ни вдъхнахте надежда,че това което правим за селото не е напразно и дава резултати.

От 15 до 26 август в Прищина, Косово се проведе Международният семинар по албански език, литература и култура. В 35-то му издание взеха участие над 120 албанолози от целия свят, както и близо 100 студенти, изучаващи албански език.

В рамките на научните сесии бе представен Българо-албанският разговорник с малък речник на говорът в село Мандрица, с автор Мария Георгиева – Пеева. Той бе представен от една друга Мария Пеева – редактор в албанска редакция на БНР, която показа пред аудиторията автентични записи и снимки от посещението й в Мандрица.

Залата остана възхитена от историята, традициите, занаятите и архитектурата на това малко родопско село, както и че в него все още е запазен и се говори албански език.

Част от представянето бе и дейността на Сдружението за възраждане на Мандрица, както и възможностите, които селото предлага за туризъм.

В Косово за Мандрица се говореше не само в академичните среди. Представянето на Разговорника бе отразено от няколко медии, сред които вестник „Нова епоха”. Частната радио-телевизия 21 отдели специално време в сутрешния си блок, посветено на Мандрица.

Текст и снимки: Мария Пеева