Детски празник „Хвърката Мандрица“ 2016

Верни на традицията, в съботата преди най-големия християнски празник – Възкресение, се проведе традиционния Детски празник „Хвърката Мандрица“. В слънчевия ден над 200 души, повечето деца, се събраха на площада в село Мандрица.

За празничната програма се погрижиха Пипи дългото чорапче и вярната й приятелка Аника и Ди Джей Жоро от shturkupon.com

DSC03879 DSC0390313116192_526503147532599_5750183751262418849_oDSC03895

Децата се забавляваха с много танци и игри, свързани с традициите на Великден. Истинско предизвикателство беше снасянето на яйца в гнезда, търкалянето на динозавърски великденски яйца и разбира се скачането в чували.

DSC0387013119948_526503617532552_3895478074388208586_o

Преди Великден задължително се оцветяват яйца. Този път яйцата бяха огромни и всички желаещи можеха да рисуват върху тях или да развихрят въображението си върху опънатото 10 метрово платно.

DSC03923DSC03924

Благодарение на клоунът Янко, всички деца получиха балон с формата на атрактивна фигурка,  а неговата асистентка Силвия преобрази детските лица в  приказни животни и любими герои.

Специален поздрав за всички беше изпъкнението децата от ТК „Карамфилчето“ в Ивайловград с ръководител Светла Кюмюрева.

13055124_526504897532424_8935122530947182650_oDSC03905

Празникът завърши с разбиването на огромно яйце-пинята, пълно с изненади от лакомства и конфети.

Детският празник беше и повод за мандричани от всички поколения да се съберат отново заедно в селото, да си припомнят миналото и детските игри, и да посрещнат заедно Великден.

Христос Воскресе!

повече снимки може да видите в галерията.

„Хвърката Мандрица“ 2016

Скъпи приятели и гости на село Мандрица,
по традиция, превърнала се в ежегодна, в деня преди Великден „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ и Еко – комплекс „Букор Щепи“ организират за Вас и за всички деца пролетния детски празник „Хвърката Мандрица“.

И тази година ще има много игри, забавления, лакомства и предизвикателства.

Направете този ден незабравим за вашите деца.  Нека в деня преди този прекрасен празник древното с.Мандрица бъде озарено от детски усмивки и слънчев детски смях.  Ще ви чакаме с нетърпение и много настроение.

За всички ще има организиран безплатен транспорт от фирма „Ориент ЯД Янчо Лимончев“, за което безкрайно им благодарим. Автобусът ще е на автогарата в Ивайловград в 9,15 и ще ви очаква за транспортиране към с. Мандрица.

plakat

СЪБИТИЕН КАЛЕНДАР 2016

Ежегодни събития:

30 Април – Великден в Мандрица – Детски празник „Хвърката Мандрица”
30-31 Юли –Традиционен годишен форум 2016 „Отново заедно” / 2-ри турнир по народна борба „Мандрица 2016“

Срещи:

27 Февруари – София
16 Април – Пловдив
24 Септември – Кърджали

Коледата възможна

„Сдружение за възраждане на село Мандрица“ е доброволец в инициативата на благотворителната организация Holiday Heroes.
За седми пореден път, доброволците и посланиците на Holiday Heroes ще подкрепят социално слаби семейства, възрастни хора, самотни майки и хора с увреждания, като доставят до домовете им храни и продукти.
„Сдружение за възраждане на село Мандрица“ се зае със задачата, чрез свои членове и приятели,  да подготви списъци с нуждаещи се домакинства,  хора с увреждания,  деца и други, както и за своя сметка да организира и осъществи транспортирането и доставката на продуктите до всички нуждаещи се.
В дните преди един от най-светлите християнски празници, празнични пакети с хранителни продукти получиха 81 жители на  селата Мандрица, Лъджа, Меден бук, Горно Луково, Одринци, Сив кладенец и ученици от училището в Ивайловград.

Искаме специално да благодарим на г-н Янко Кондакчиев за активната му помощ при раздаване на пакетите в Лъджа и на зам. председателя на „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ Христо Пеев, който лично се ангажира с доставянето на всички празнични пакети.

Ние от „Сдружение за възраждане на село Мандрица“, искрено се надяваме тази благородна кауза да донесе усмивки и празнични емоции на хората в нужда и да им даде възможност да отпразнуват с повече настроение Коледните празници.

Представяне на Българско-албански разговорник

На 21 октомври 2015 г. по покана на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание към Факултета по славянски филологии на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ участва в инициативата „Вечери на Балканистиката. Представяне на нови издания“ с представянето на Българско-албански разговорник.

5514_n
Мероприятието беше открито от доц. д-р Русана Бейлери, ръководител на катедрата. Ивайло Петров, председател на Сдружението представи историята на село Мандрица, както и дейността на Сдружението. Албена Георгиева, от името на автора на Разговорника Мария Георгиева, разказа какво включва Разговорника, защо и как се е появила идеята за неговото написване. Изчерпателен обзор на публикациите и изследванията свързани със село Мандрица и албанския говор там направи Людмил Станков.

12039323_10205212960303057_1347060366322770728_n

Поздравления към участниците поднесе Почетният консул на Република България в Албания г-н Селим Ходжай, а спомени от посещенията си в село Мандрица разказа Алуш Камбери, писател и журналист от Тетово, автор на книги и публикации за село Мандрица.

12046567_10207926690711090_1684667345015998193_n

Специални гости бяха Техни Превъзходителства посланиците на Албания и Косово, проф. Петя Асенова, дългогодишен преподавател и ръководител на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, Виолета Кацори, съпруга на известния албански културен деец и писател Тома Кацори
Мероприятието посетиха преподаватели и студенти от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, представители на научните среди, дипломати, български и чуждестранни медии,   потомци и приятели на село Мандрица

Представяне на българо-албански разговорник

Скъпи приятели,

„Сдружение за Възраждане на село Мандрица“ Ви кани на представяне на Българско-албански разговорник, създаден въз основа на албанския говор в село Мандрица.

Представят:
Мария Георгиева – автор
Людмил Станков – консултант по албанския книжовен език и транскрипция
доц. д-р Русана Бейлери – ръководител на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание
Ивайло Петров – председател на „Сдружение за Възраждане на село Мандрица“

Мероприятието се организира от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание към Факултета по славянски филологии на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на инициативата „Вечери на Балканистиката. Представяне на нови издания“

Очакваме официални гости на представянето да бъдат:
Техни Превъзходителства посланиците на Албания и Косово, Почетният консул на Република България в Албания г-н Селим Ходжай

Място: Конферентна зала, Ректорат (Северно крило, втори етаж, вход откъм улица „Шипка“)
Дата: 21 октомври 2015 г.
Начало: 17 часа

Очакваме Ви!

Ивайло Петров,
Председател

Българо-албански разговорник

Скъпи приятели,

С издаването на този уникален по своя род Разговорник, ние, „Сдружение за възраждане на село Мандрица“, се надяваме да успеем да съхраним и да покажем на всички вас и на бъдещите поколения, езика, който се е говорил през последните 400 години в село Мандрица.

page1 page3  

 

Продължете да четете Българо-албански разговорник

Песни на албански език от Мандрица

SE NUKU NDROHE, ZLLATE-LE …

“Zllate-le, mari bukorë,
se nuku ndrohe, Zllate-le ?
Se nuku ndrohe, Zllate-le,
tindetë roba Zllate-le,
muhla i hëngërë, Zllate-le.
– Mëmo-lo, mëmo bukorë,
kush të ndrohem, mëmo-lo ?
Duneri nuk më pjosin !
Ato, mëmo-lo, mblizenë,
çupa me trima, mëmo-lo,
çupa me trima, mëmo-lo !
– Mos ki kahër, Zllate mari.
– Kush mos kem kahër, mëmo-lo ?
Nuk më pjosnë mua, mëmo-lo!
Këndoi Majdalino Toska.

ЗАЩО НЕ СЕ ПРЕМЕНИ, ЗЛАТЕ ЛЕ …

– „Злате ле, мари хубава,
защо не се премени, Злате ле ?
Защо не смени, Злате ле,
твойте дрехи, Злате ле,
мухъл ги изял, Злате ле.
– Майко ле, майко хубава,
Защо да се пременя, майко ле ?
Никой не пита за мене !
Те, майко ле, с’бират се,
моми с ергени, майко ле,
моми с ергени, майко ле !
– Не кахъри се, Злате мари.
– Как да се не кахъря, майко ле ?
Не питат за мен, майко ле !
Изпя Майдалино Тоска.

Превод: Людмил Станков

Официален сайт на Сдружение за възраждане на село Мандрица