В Мандрица са запазени стари големи триетажни кирпичени и тухлени къщи в гръцки стил, отлични представители на тракийската архитектура с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади.
В селото има две църкви. Гробищната „Света Неделя“ е малка еднокорабна сграда, строена в 1708 година – една от най-старите църкви в Източните Родопи.
Селската църква „Свети Димитър“, строена в 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В мотивите на резбования дървен иконостас има източни влияния. Част от двора на църквата е настлан с надгробни плочи на клирици. Около 1860 година до черквата е била издигната интересна камбанария с височина 15 метра.
„Къщата на Атанас Пейкидис“ – къщата има симетрична фасада с характерно отстъпване в средата. На първия етаж е разположен голям салон около който са разположение помещенията за живеене. Предната част на приземния етаж е била превърната в гинекологична клиника.
През 2004 година село Мандрица е включено в туристическия маршрут „Културни и исторически мистерии на Източните Родопи“.
Случайно се натъкнахме на с. Мандрица по време на една разходка в тази част на България и се влюбих. Независимо, че голяма част от къщите са изоставени и пустеят, селото има някакъв особен чар …, а може би е вярно, че енергията на населеното място идва от обитателите му. Хората, които срещнахме, бяха толкова ведри, спокойни и гостоприемни. Дано успеят да реставрират поне сградите по центъра. Това място заслужава да бъде посещавано и повече хора да научат за него…