Ние сме група ентусиасти, емоционално свързани и обичащи едно прекрасно кътче от България и обединени от идеята да запазим, и съживим това „забравеното от държавата място“ село Мандрица.
Това е бъдещето не само на село Мандрица, но и на близките околни села, ако не се предприеме нещо. И понеже сме на ясно, че този регион е последния приоритет на иначе много “туристически” ориентираната ни държава, ние решихме да не чакаме. Трябва незабавно да предприемем обмислени и категорични действия от тук насетне за да не да бъде заличено и забравено това място. Ние знаем, че това е доста смела инициатива, но ние сме оптимисти.
Да, може би нещата ще се случват бавно, или поне не толкова бързо, колкото ни се иска, но по-важно е да се започне.
Имаме достатъчно ентусиазъм и желание и се надяваме да ни подкрепите. Без подкрепата на много хора не бихме могли да се справим.
Напълно съм съгласна!Успех!
kush din ndonje email adrese te banoreve te mandritces
Здравейте! Случайно разбрахме и посетихме селото. Невероятно е! Толкова много история и емоция блика от уличките му, къщите, църквата … Хотелът Букор Щепи много ни впечатли – забелязахме, че е изграден по същата технология, както къщите в селото, има много интимна атмосфера и всеки дитайл е помислен, да не говорим за озеленяването. Просто е правен с любов! Така че и ние се влюбихме. И ще се върнем! Подкрепяме ви, много!
Здравейте!През 1972-74 г. бях войник с Никола Тютюнджиев от с. Мандрица.Бяхме в поделението в гр.Харманли.Бих се радвал да се видея с бившите си колеги по участ.