Ние сме група ентусиасти, емоционално свързани и обичащи едно прекрасно кътче от България и обединени от идеята да запазим, и съживим това „забравеното от държавата място“ село Мандрица.
Това е бъдещето не само на село Мандрица, но и на близките околни села, ако не се предприеме нещо. И понеже сме на ясно, че този регион е последния приоритет на иначе много “туристически” ориентираната ни държава, ние решихме да не чакаме. Трябва незабавно да предприемем обмислени и категорични действия от тук насетне за да не да бъде заличено и забравено това място. Ние знаем, че това е доста смела инициатива, но ние сме оптимисти.
Да, може би нещата ще се случват бавно, или поне не толкова бързо, колкото ни се иска, но по-важно е да се започне.
Имаме достатъчно ентусиазъм и желание и се надяваме да ни подкрепите. Без подкрепата на много хора не бихме могли да се справим.
Напълно съм съгласна!Успех!
kush din ndonje email adrese te banoreve te mandritces
Здравейте! Случайно разбрахме и посетихме селото. Невероятно е! Толкова много история и емоция блика от уличките му, къщите, църквата … Хотелът Букор Щепи много ни впечатли – забелязахме, че е изграден по същата технология, както къщите в селото, има много интимна атмосфера и всеки дитайл е помислен, да не говорим за озеленяването. Просто е правен с любов! Така че и ние се влюбихме. И ще се върнем! Подкрепяме ви, много!
Здравейте, аз посетих Букор Щепи 2025. Наистина бе невероятно. Тази година ще ходим отново в мандрица този път в еко къщата за гости. Тя е единствената в селото и всички я знаят. Собственост е на момчето, което е израсло в селото и я е реставрирало сам с керпич. Много се вълнувам.
Здравейте!През 1972-74 г. бях войник с Никола Тютюнджиев от с. Мандрица.Бяхме в поделението в гр.Харманли.Бих се радвал да се видея с бившите си колеги по участ.
Здравейте, по време на Вашата военна служба майка ми и баща ми още не са се познавали. И все пак, Мандрица е едно изключително селце. През 2023 бях там през лятото. Това лято планувам отново престой. Успяхте ли да се срещнете с някой от вашите „бивши колеги по участ“? Поздрави
Заедно сме силни. Живея от 27 години в чужбина. Баба ми Елена е родена в Мандрица. Сестра и, леля Мария живееше там до края на живота си. През 2025 посетих селото, макар и да ми бе добре познато, тъй като съм родом от Ивайловград. Заедно сме силни, днес гледах телевизия Димитровград. Актуалният проект Да се докоснем до корените на нашето наследство, изключително ме впечатли. Една част от ентусиасти е добро начало, макар и мейла да е от 2017. Има ли Ви още? Поздрави