SE NUKU NDROHE, ZLLATE-LE …
“Zllate-le, mari bukorë,
se nuku ndrohe, Zllate-le ?
Se nuku ndrohe, Zllate-le,
tindetë roba Zllate-le,
muhla i hëngërë, Zllate-le.
– Mëmo-lo, mëmo bukorë,
kush të ndrohem, mëmo-lo ?
Duneri nuk më pjosin !
Ato, mëmo-lo, mblizenë,
çupa me trima, mëmo-lo,
çupa me trima, mëmo-lo !
– Mos ki kahër, Zllate mari.
– Kush mos kem kahër, mëmo-lo ?
Nuk më pjosnë mua, mëmo-lo!
Këndoi Majdalino Toska.
ЗАЩО НЕ СЕ ПРЕМЕНИ, ЗЛАТЕ ЛЕ …
– „Злате ле, мари хубава,
защо не се премени, Злате ле ?
Защо не смени, Злате ле,
твойте дрехи, Злате ле,
мухъл ги изял, Злате ле.
– Майко ле, майко хубава,
Защо да се пременя, майко ле ?
Никой не пита за мене !
Те, майко ле, с’бират се,
моми с ергени, майко ле,
моми с ергени, майко ле !
– Не кахъри се, Злате мари.
– Как да се не кахъря, майко ле ?
Не питат за мен, майко ле !
Изпя Майдалино Тоска.
Превод: Людмил Станков
Urime per poezine,megjithese pata pak problem per ta kuptuar.
Suksese!